Срок на изпълнение: Същия работен ден след 16.30 ч.

Хлорът е главен анион на извънклетъчната течност.

Хомеостазата на хлора се постига чрез баланса между прием с храната и отделянето през бъбрека, храносмилателния тракт и кожата. Промените в концентрацията на хлора следват тези на натрия, когато са свързани с дейността на бъбреците и потните жлези. В повечето случаи при хипонатриемия има хипохлоремия (↓Na,↓Cl) и обратното при хипернатриемия има хиперхлоремия (↑Na, ↑Cl).

Хлорът е отрицателно зареден йон, който заедно с други електролити като натрий, калий и бикарбонат подпомага нивото на течности в организма и поддържането на алкално-киселинното равновесие. Хлорът присъства във всички телесни течности, но се открива в по-значителна концентрация в извънклетъчното пространство. Хлор се приема със солта или с храната. Резорбира се през храносмилателния тракт и се излъчва с урината. В повечето случаи промените в хлорното съдържание съпътстват тези на натрия.

• Повишени нива на хлор (хиперхлоремия) се откриват при дехидратация, бъбречни заболявания, Кушинг синдром и нарушения на алкално-киселинното равновесие като метаболитна ацидоза (загуба на основи) или респираторна алкалоза (хипервентилация);Понижени нива на хлор (хипохлоремия) н.ч се наблюдават в случаите с ниски нива на натрий. Хипохлоремия възниква при застойна сърдечна недостатъчност, продължително повръщане, Адисонова болест, хронични белодробни заболявания или загуба на киселина от организма (метаболитна алкалоза);