Срок на изпълнение: Материали приети до сряда до 12.00 ч. Резултат събота след 12.00 ч.

Общото количество на цинка в организма e 2-3 g. Той се съдържа вьв всички органи на човешкия организъм, като особено богати са черния дроб бъбреците, β-клетките в панкреаса, проста­тата, косата, еритроцитите. В кръвта цинкът се разпределя между еритроцитите (75-85 %), плазмата (12-25%) и левкоцитите (3%). Цинкът е със­тавка на над 70 металоемзима (карбоанхидраза, уриказа, глутаматдехидрогеназа, алкална фосфатаза, алкохолдехидрогеназа). Участва във формирането на колагена и има отношение към зарастването на рани. Важен е за възприятията (вкус и мирис), от значение е за клетъчната репликация, растежа и половото съзрява­не, за имунната защита.

Ежедневно с храната се приемат 5 mg  цинк. Резорбцията му се осъществява в дуоденума и тън­ките черва, а екскрецията – 90% през червата (секреция от панкре­аса, чревната лигавица и жлъчката) и 10% през бъбреците.

• Показания за изследване: за установяване на недоимък при застрашени групи (неправилно хранени деца, бременни, недоимъчно, както и продължително парентерално хранене, трудно заздравяващи рани, обширни изгаряния) и за диагнозата на ентерохепатален акродерматит.

Референтни граници:
Серум:
новородни:                11-40 µmol/l
кърмачета, деца:       11-31 µmol/l
възрастни:                 12-24  µmol/l

Урина (24-h  диуреза):
мъже:   1,5-23,0 µmol/24h
жени:   1,5-11,0 µmol/24h

В серум стойностите са с около 10% по-високи от тези в плаз­мата, поради освобождаване на цинк от тромбоцитите по време на съсирване на кръвта. Ссрумната концентрация на цинка  е най-висока в 9 и 18часа.

Намалена концентрация на цинк в серума:

• Вродено нарушение в резорбци­ята на цинка.
•  Продължително парентерално хранене.
•  Нарушена чревна резорбция.
• Фебрилни състояния и травми.
• Обширни изгаряния.
•  Анорексия.
•  Лечение с анаболни и металхелатни лекарства, пенициламин, химиотерапия.
• Предразполагащи към дефицит на цинк са възпалителни заболя­вания на стомаха, целиакия, сьрповидноклетъчна хемолитична анемия, захарен диабет, уремия, нефрозен синдром, цироза, остър инфаркт на миокарда, паренхимни чернодробни заболявания.

Главният сигнал за недоимък на цинк са прояви като косопад и кожни лезии, трудно зарастващи рани, намалено обоняние и вкус. Освен това недоимъкът на цинк у деца води до нанизъм, задържане на половото съзряване, хепатоспленомегалия, хипохромна анемия.

Повишена концентрация на цинк в серума:

•  Предозиране на заместително лечение с цинкови соли.
•  При инхалация на пари от цинкови соли.