Срок на изпълнение: Същия работен ден сред 16.30 ч.
Калият е главният катион на вътреклетъчното пространство – 98% от него се намират в клетките и само 2% в извънклетъчната течност. Транспортът на калия през клетъчната мембрана се осъществява по два начина:
При обичаен режим на хранене, ежедневно се приемат около 80-100 mmol К+ и също толкова се отделят от организма – 10% през червата и около 90% през бъбреците. При бъбречна недостатъчност нараства отделянето на К+ през гастроинтестиналния тракт. Около 70% от филтрирания през гломерулите К+ се реабсорбира в проксималния тубул, 20% се резорбират в хенлевата бримка. В дисталните тубули настъпва секреция на К+.
Показания за изследване: контрол при лечение с инфузионни разтвори, съдържащи К+; вливане на множество банки с консервирана кръв; нарушения на водноелектролитното равновесие; бъбречна недостатъчност; ендокринопатии, свързани с хипер- или хипоалдостеронизъм; лечение с дигиталисови медикаменти.
Биологичен материал: серум, урина от 24 h.
Референтни граници:
Серум:
новородени недоносени 4,0-8,0 mmol/l
новородени 4,0-6,0 mmol/l
кърмачета 3,8-5,6 mmol/l
деца и възрастни 3,5-5,6 mmol/l
24-часова урина (възрастни) 35 – 90 mmol/24h
Ликвор 2,7-3,2 mmol/l
Клирънс на калий 0,5 ml/s
Натрият има основно значение за поддържане на осмоларитета на екстрацелуларната течност. Той обуславя възникването на акционния потенциал, транспорта на някои органични вещества през клетъчните мембрани, алкално-киселинното равновесие на кръвта, активността на някои ензими и др. Една трета от него е свързана с кристалната структура на костите, а останалите две трети са в непрекъснат обмен между телесните пространства. 98% от извънкостния натрий е в извънклетъчната течност и само 2-3% – в клетките, т.е. натрият е основният катион на извънклетъчната течност. При дневен приема на 5-15g. готварска сол се приемат 2-6g. натрий.
Отделянето на натрия се осъществява от бъбреците, стомашно-чревния тракт и кожата (потта).
В регулацията на натриевата обмяна значение имат следните механизми:
– скорост на гломерулната филтрация;
– действие на алдостерона (ренин-ангиотензин-алдостерон);
– действие на натриуретичния хормон.
Показания за изследване: контрол при инфузионно лечение; нарушения на водно-електролитното равновесие; полиурия; полидипсия; нарушения на алкално-киселинното състояние; хипертония; бъбречна недостатъчност; тубулни увреждания; ендокринни заболявания, засягащи продукцията на алдостсрон.
Подготовка на пациента: изследването на екскрецията на натрия чрез урината изисква дневен прием на натрий в рамките на нормата : 2-6g. т.е. 5 до 15g. готварска сол.
Биологичен материал: серум, урина събрана в продължение на 24 h., ликвор, пот.
Референтни граници:
Серум:
новородени 130-155 mmol/l
кърмачета, деца и възрастни 136-151 mmol/l
Урина: 120-220 mmol/24 h
Ликвор 138-153 mmol/l
Пот около 50 mmol/l
Клирънс на натрий 0,017 ml/s