Урина - общо химическо изследване

Срок на изпълнение:Съшия работен ден след 16.00 ч.

Изследването на урината включва оценка на макроскопски белези (цвят, чистота, мирис), микроскопски анализ, могат да бъдат изследвани също химичните и молекулярни свойства на урината.

Показания: Химически анализ на урината се извършва с цел:

• Диагностика на медицински състояния – инфекция на уринарния тракт, бъбречнокаменна болест и други заболявания на бъбреците, неконтролиран диабет (висока кръвна захар), чернодробни заболявания и др.
• Мониториране на прогресията на дадено заболяване или повлияването от приложената терапия.

Техника на извършване:

Химически анализ с тест-лентички – тест-лентичките представляват тесни пластмасови ивици, върху които има няколко малки квадрата с различен цвят. Цялата ивица се потапя в контейнера с пробата урина. След няколко секунди до минути настъпват промени в цвета на всеки квадрат, които са резултат от протекли химични реакции и индицират специфични аномалии. За тълкуване на резултатите има образци за сравнение. Ако лентичката остане потопена за твърде кратко или прекалено дълго време, могат да се получат фалшиви резултати.

Резултати:

Чрез тест-лентичките могат да се изследват следните компоненти на урината:

• Относително тегло – нормалните му стойности са 1.005 – 1.030. При повишен прием на течности, съдържанието на вода е по-високо и урината има по-ниско тегло. Обратно при по-малко съдържание на вода, тя има по-високо относително тегло.

Много високо специфично тегло – може да се дължи на недостатъчен прием или загуба на течности (повръщане,диария, потене), или наличие на субстанции (белтък, захар).

Много ниско специфично тегло – може да е в резултат на понижен прием на течности, прием на диуретици, тежко бъбречно заболяване.

• Киселинност на урината (pH) – нормата е в границите на 4.6 – 8.0. Промените в pH могат да бъдат:

Алкално pH (високо, > 8.0) – може да се дължи на продължително повръщане, бъбречно заболяване, инфекции на отделителната система, астма.

Кисело pH (ниско, < 4.0) – може да е резултат на тежка дехидратация, гладуване, диария, тежко белодробно заболяване (емфизем), повишен прием на алкохол или аспирин.

Промени в pH на урината могат да настъпят и при консумация на определени храни (цитрусови плодове), млечни продукти, прием на медикаменти (антиацидни).

• Глюкоза (захар) – при норма в урината няма или се съдържа минимално количество глюкоза. Наличието на глюкоза в урината може да сигнализира за:

Неконтролиран захарен диабет, заболявания на черния дроб, надбъбречните жлези, увреждане на мозъка, отравяния.

Физиологично при бременни жени е нормално да се установи наличие на глюкоза в урината.

• Белтък (главно албумин) – нормално в урината няма белтък. Той може да се открие при изследване в следните случаи:
  – Тежка физическа дейност
  – Преемклапсия(по време на бременност)
  – Фебрилни състояния
  – Заболявания на бъбреците, инфекции на отделителната система
  – Сърдечна недостатъчност
  – Захарен диабет
  – Системен лупус еритематозус
  – Отравяния с олово, живак.
• Нитрити – установяването на нитрити в урината е белег за наличие на инфекция на отделителната система. Превръщането на нитратите в нитрити се осъществява от ензими, произведени от специфични бактерии.
• Билирубин – наличието му в урината може да се дължи на чернодробно заболяване.
• Уробилиноген – установяването му е показател за възможно заболяване на черния дроб.
• Кетони – нормално урината не съдържа кетони. Те са продукти от разграждането на мазнините, които преминават в урината. Наличието на кетони в урината може да бъде резултат от:
  – Неконтролиран диабет – наличие на диабетна кетоацидоза
  – Нисковъглехидратна диета
  – Гладуване
  – Заболявания на храненето като булимия и анорексия
  – Алкохолизъм или алкохолно отравяне
  – При бременност физиологично могат да бъдат установени ниски нива кетони в урината.
  – Кристали – при норма не се установява или има минимално количество кристали. Откриването им в по-голямо количество може да се дължи на калкулоза (бъбречни камъни) или метаболитни смущения.
• Бактерии, дрожди, паразити – наличието им в урината е сигурен белег за инфекция на отделителната система.
• Сквамозни (плоски) клетки – откриването им означава, че пробата не е достатъчно чиста, поради което обикновено се налага повторение на изследването.

Допълнителни тестове:

• Тест за бременност – търси се наличие на хормон, наречен бета-човешки хорион гонадотропин, който е характерна находка при бременност.
• Тестове за субстанции и медикаменти – с тяхна помощ може да се открият кокаин, амфетамини, марихуана, барбитурати, бензодиазепини, опиати.
• Културелни тестове – за доказване на бактериална инфекция.