Срок на изпълнение:Същия работен ден след 16.30 ч.

• Билирубинът е оранжево-жълт пигмент, който се открива в жлъчката. Ежедневно в човешкия организъм се образуват око­ло 250-300 mg билирубин. Около 80% от това количество произхожда от раз­граждането на хемоглобина, освободен при разрушаване на остарелите еритроцитите в моноцитно-макрофагеалната система (ММС) – предимно в слезката и в по-малка степен в костния мозък и черния дроб (клетки на Купфер). Останалите 15-20% от образувания билирубин са резултат от разграждане на цитохроми, каталази, пероксидази, миоглобин. Преобладаващата част от тези разградни процеси протича в черния дроб.

Хемът се получава от хемоглобина след отделяне на глобин. След отделяне на желязото от хема се образува биливердин. Под действието на биливердинредуктазата биливердинът се превръща в α-билирубин – неконюгиран билирубин (индиректен). Той не е разтворим във вода. 95% от него се транспортира от ММС до черния дроб, свързан с кръвно-серумния албумин. Несвързаният с албумин билирубин е мастно разтворим, проявява афинитет към нервната тькан. Той е силно токсичен и при големи количества може да причини мозъчни увреждания – билирубинова енцефалопатия.

В черния дроб комплексът албумин-билирубин преминава в синусоидалното пространство, отделя се албумина и билирубиновата молекула се пренася в хепатоцита. Тук се осъществява процесът на конюгиране – свързване на неконюгирания билирубин с глюкуронова киселина. Образу­ва се предимно билирубиндиглюкуронид. Този конюгиран билирубин е директен и водноразтворим. Той преминава в дуоденума. В червата настъпват процеси на деконюгиране и редукция от чревната бактери­ална флора до образуване на уробилиноген. Около 20% от него се реабсорбира и чрез ентерохепаталния път попада отново в хепатоцитите. Една незначителна част от уробилиногена попада в кръвообръщението и се отделя в урината. В дебелото черво основната част от уробилиногена се превръща в стеркобилиноген, който се окислява в стеркобилин и се отделя във фекалиите.

Двете форми на билирубина се означават като:

•  Неестерифициран билирубин – неконюгиран, индиректен, свободен билирубин.
•  Естерифициран билирубин – конюгиран, директен, свързан билирубин.
• Показания за изследване: заболявания на черния дроб и жлъчните пътища.

Биологичен материал: серум или плазма от венозна кръв, серум или плазма от капилярна кръв при новородени за спектрофотометрия.

• Референтни граници:

общ билирубин                   3,4 – 21 μmol/l
директен билирубин           0,8 – 8,5 μmol/l

Новородени
1-и ден                        до 80 μmol/l
2-и ден                        до 130 μmol/l
3-и ден                        до 165 μmol/l
4-и ден                        до 200 μmol/l
5 и 8 ден                     до 200 μmol/l
9 и 10 ден                   до 165 μmol/l
Недоносени деца         до 150  μmol/l
През следобедните и вечерните часове концентрацията на билирубина намалява до около половината от стойностите измерени сутрин.