Пикочна киселина

Срок на изпълнение:Същия работен ден след 16.30 ч.

Пикочната киселина е краен продукт от обмяната на пурините в организма. Образува се главно в черния дроб. В кръвната плазма се намира почти изцяло (96,8%) под форма­та на натриеви урати. При повишаване на концентрацията на уратите над 430 µmol/l, плазмата се насища и могат да се образуват уратни кристали. Около 2/3 от дневната екскреция на пикочната киселина става с урината. Останалата 1/3 се излъчва през червата.

  • Показания за изследване: подагра; контрол на лечението с цитостатици при хематологични заболявания; проследяване на заболявания протичащи със значителен разпад на тъкани; продъл­жително гладуване; отравяне с олово; контрол на заболявания, в хода на които се наблюдава намалено отделяне на пикочна киселина от организма хиперпаратиреоидизъм, хипертиреоидизъм, акромегалия, гликогенози).

Подготовка на пациента: Важно изискване е предния ден преди изследването да не се приема храна, богата на пурини (черен дроб, бъбреци, стриди и др.).

Референтни граници:
Серум:
новородени:   150-360 μmol/l                 мъже:   208-387 μmol/l
кърмачета:     60-240  μmol/l                  жени:   149-363 μmol/l
деца:             180-340 μmol/l

Урина:   1,19-4,16 mmol/24h (0,2-0,7 g/24h)
Концентрацията на пикочната киселина е по-висока сутрин и по-ниска през нощта.

Повишена концентрация на пикочната киселина в серума (хиперурикемия):

  •  Увеличен прием на богата на пурини храна.
  •  Увеличено образуване на пикочна киселина в организма:

– първична подагра;
– лечение на левкози, лимфома, мултиплен миелом, полицитемия и др. с цитостатици, поради повишено разграждане на клетъчните ядра;
– при пациенти с хемолитична и мегалобластна анемия.

  • Намалено отделяне от организма:

– бъбречни заболявания;
– някои ендокринни заболявания (хипертиреоидизъм, хиперпаратиреоидизъм, акромегалия);
– при лечение с медика­менти като тиазиди, туберкулостатици, салицилати.
Повишената концентрация на пикочната киселина е важен рис­ков фактор за исхемичната болест на сърцето.

Намалена концентрация на пикочната киселина:

  •  Тежки чернодробни заболявания.
  • Потискане на ксантиноксидазата.
  • Ксантинурия.
  • Предозиране на урикозурични средства (Allopurinol).
  •  Лечение с фенилбутазон, салицилати във високи дози.