Срок на изпълнение:същия работен ден след 16.30 ч.

Уреята предсавлява 50% от небелтъчната азотсъдържаща фракция. Синтезира се единствено в чер­ния дроб от СО₂ и NН₃. За разлика от амоняка уреята не е токсична. Тя се разтваря добре във вода, преминава през всички мембрани, които са пропускливи за вода. По-голямата част от уреята се отделя с урината. Малки количества се екскретират през гастроинтестиналния тракт и кожата.

• Показания за изследване: неизяснени коматозни състояния; конт­рол в следоперативния период; контрол при болни на хемодиализа; контрол при болни с остра и хронична бъбречна недостатъчност; кон­трол на количеството на приетите белтъчини при болни с хро­нична бъбречна недостатъчност.

Изследването на уреата не е подходящо за ранна диагноза на бъбречните заболявания.

Подготовка на пациента: съгласно изискванията към условията за вземане на биологичен материал за изследване.

Биологичен материал: серум, урина, плазма.

Референтни граници:
Референтните граници на уреята в кръвта са от 1,7 до 8,2 mmol/l.
Референтните граници на отделената с урината урея варират между 233-331 mmol/24h.

Повишено ниво на уреята в кръвта:
1. Преренални причини:
– застой при сърдечна недоста­тъчност; шок; хеморагия; болест на Адисон – намален кръвоток през бъбреците, поради което намалява филтрацията на уреята.
– дехидратация (повръщане, диария); хиповолемия – намалена диуреза и задръжка на урея в кръвта.
– инфекции; треска; тумори; стрес и др. приемане на храна богата на белтъчини.
2. Ренални причини:
– гломерулонефрити – намалена гломерулна филтрация.
3. Постренални причини:
– обструкция на пикочните пътища (бъбречни камъни; тумори на пикочния мехур, тумори или възпаление на простатата) – нарушена екскреция на урината (уреята).

Понижено ниво на уреята в кръвта:
– бедна на белтъци храна – намален белтъчен катаболизъм;
– остра чернодробна дистрофия, тежка паренхимна жълтеница, цироза – нарушен синтез на урея.