Срок на изпълнение: Същия работен ден след 16.30 ч.

Определянето на глюкозата в кръвта е едно от най-масовите изс­ледвания в клиничната лаборатория. В практиката се използва най- често термина кръвна захар. 

• Показания за изследване: съмнение за диабет, наличие на глюкозурия, контрол на болни от диабет, на бременни диабетички, при хипогликемични състояния.

Лекарствена интерференция: Фалшиво по-ниски стойности за глюкозата се установяват при рязко повишена концен­трация в кръвта на пикочна киселина, креатинин, витамин С. Глюкозата в кръвта се повишава при лечение с глюкокортикоиди, тиазидни диуретици, изониазид, декстран 40, салицилати, трициклични антидепресанти, естрогени, адреналин и др. Кофеинът повишава кръвната захар, а L-допа, метилдопа, анаболни стероиди, алкохол я понижават. Тежки хипогликемии могат да настъпят у болни, получаващи бета-блокери и поставени на хемодиализа.

• Повишени стойности (хипергликемия):

1. Физиологични състояния – алиментарна хипергликемия (след нахранlане). Тя продължава около 1-2 часа след приемане на храна, не надхвърля бъбречния праг, поради което не се съпровожда с глюкозурия. Кратка хипергликемична фаза се наблюдава при тежки физичес­ки усилия и психическо напрежение.
2. Захарен диабет.
3. При повишени инсулинови антагонисти: глюкокортикоиди, АКТХ, растежен хормон, адреналин, тироксин, глюкагон (болест на Иценко-Cushing, акромегалия, глюкагоном, тежка тиреотоксикоза, феохромоцитом, тумори в хипофизо-диенцефалната област, тумори и хиперплазия на надбъбречната кора и др.).
4. Възпалителни заболявания на панкреаса (остър панкреатит, некроза на панкреаса).
5. Енцефалити, менингити, кръвоизливи, тумори на мозъка, комоцио, операции – дължи се на централното дразнене на симпатикуса и свързаната с това продукция на хормони с хипергликемично действие.
6. Миокарден инфаркт.
7. Изгаряне.
8. Отравяне с въглероден оксид, стрихнин, наркотични сред­ства, кофеин, хромови, живачни соли. Хипергликемията се предизвик­ва по централен път или чрез директно увреждане на че­рния дроб.
9. Хипергликемии при първични чернодробни увреждания.
10. Хемохроматоза – увреждане на черен дроб, панкреас.

• Намалени стойности (хипогликемия):

1. Физиологични състояния – у лица, извършващи тежка физическа работа, при големи психически натоварвания, като хипогликемията обикновено се предхожда от краткотрайна хипергликемична фаза.
2. Инсулинов излишък – инсулином, предозиране на антидиабетни медикаменти.
3. Недостатъчно постъпване на глюкоза в кръвта – недоимъчно хранене, малабсорбция, гликогенози, хепатопатии (отравяния с органични, арсенови и бензолови съединения, хлороформ, тетрахлорвъглерод, фосфор, при чернодроб­ни метастази или първичен чернодробен карцином, вирусни хепати­ти и др.).
4. Недостатъчност на инсулинови антагонисти – Адисонова болест,хипотиреоидизъм, хипокортицизъм.
5. Бъбречни заболявания – ренална глюкозурия.