Срок на изпълнение: Същия работен ден след 16.30 ч.

• Изследването на фибриноген представлява клинико-лабораторен тест, с чиято помощ се прави оценка на процеса на кръвосъсирване. Фибриногенът е хемостазен показател, известен като фактор I от коагулационната каскада. Произвежда се в черния дроб и представлява 5% от всички белтъци в плазмата. Изпълнява редица важни роли:

1. Взема участие в съсирването на кръвта – под действието на тромбина фибриногенът се превръща във фибрин. Формира се мрежа от тромбоцити (кръвен съсирек), която се стабилизира и става неразтворима с помощта на фактор XIII (фибрин-стабилизиращ фактор). Предпазването от хиперкоагулация (свръхсъсирваемост) става благодарение на процеса фибринолиза, който протича нормално в здравия организъм. При него фибринът се разгражда от серия от продукти под действието на плазмина до фибринови мономери.

2. Фибриногенът е показател на възпаление – увеличава се в острата фаза на възпалението.

3. Високите му нива са рисков фактор за развитие на атеросклероза, сърдечни заболявания и мозъчно-съдови инциденти.

Показания:
Измерването на нивата на фибриноген се извършва в следните случаи:

• Клинични съмнения за хипо-, афибриногенемия или дисфибриногенемия
• При хеморагични диатези и тромбемболични заболявания
• Изследване при ДИК – синдром
• Съмнение за нарушение на кръвосъсирването, свързано с вроден недоимък на фактор XIII
• Контрол на промените в кръвосъсирването и фибринолизата при лечение с фибринолитици
• Препоръчва се да се изследва профилактично при пациенти, при които има повишен риск от развитие на тромбемболични инциденти

Най-често фибриноген се изследва след установяване на отклонения от нормата в резултатите за протромбиново време, активнопарциално тромбиново време(APTT). При нормален брой тромбоцити и удължено време на кървене също може да се касае за намаление или липса на фибриноген.

Резултати:
Референтите стойности се отчитат в грам на литър – 2,0– 4,0 g/L.
Повишаване нивата на фибриноген могат да настъпят при редица физиологични състояния:

• Напреднала възраст
• Менопауза
• Затлъстяване
• Бременност – при бременни жени фибриногенът се покачва като израз на повишена възпалителна активност. Не е израз на заболяване.

Отклоненията от нормалните стойности могат да бъдат количествени и качествени:
1. Количествени промени – могат да бъдат провокирани от:

• Хипо- или афибриногенемия (вродено намаление или пълна липса на фибриноген в кръвната плазма)
• При чернодробни заболявания – нарушава се нормалната продукция на фибриногена в черния дроб
• ДИК-синдром
• Нарушена фибринолиза
• Тромболитична терапия – прием на ацетизал, аспирин, клопидогрел (Plavix), индобуфен, дипиридамол (Antistenocardin), тиклопидин (Aclotin).

2. Качествени промени – представляват нарушения, при които се образува неактивен фибриноген. Наричат се дисфибриногенемии и могат да бъдат вродени или придобити (при чернодробни заболявания, възпалителни реакции).

Повишени нива на фибриноген е наблюдават в следните случаи:

• Остри възпалителни и инфекциозни заболявания 
• Травми
• Миокарден инфаркт, мозъчен инсулт – установена е пряка зависимост между високите нива на фибриноген като рисков фактор за възникване и тежестта на периферните съдови нарушения.
• Флебит
• Злокачествени заболявания
• Захарен диабет
• Ревматични заболявания
• Колагенози
• Гломерулонефрит
• Тютюнопушене.

Усложнения: Рисковете при вземане на кръвна проба за изследване са минимални. Възможните усложнения са следните:

• подуване, кръвонасядане или формиране на неголям хематом на мястото на пункцията
• развитие на флебит (инфектиране на вената). Поставя се топъл компрес върху мястото няколко пъти дневно, което подпомага по-бързото излекуване.
• при прием на аспирин или антикоагуланти (варфарин) е възможно да има по-продължително кървене. Изключително важно е да информирате лекуващия лекар, ако приемате такива лекарства.