С-пептид

Срок на изпълнение: Приети материали до 13.00 ч., резултат в същия ден след 18.00 ч. Пробата не се работи в Събота и Неделя.

Инсулинът се предшества от секреция на препроинсулин. В апарата на Голджи той се разцепва на инсулин и С-пептид. Последният постъпва в циркулацията след глюкозен стимул едновременно и в еквимоларни количества с инсулина. Тъй като пептид-С има по-дълъг полуживот (с около 20 минути), неговата концентрация в циркулиращата кръв е малко по-висока от тази на инсулина. Една част от болните с диабет тип I нямат никакви ендогенни инсулинови резерви – С-пептид негативни. При други се установяват, макар и ниски нива на С-пептид, базално и след нахранване, те са С-пептид позитивни.
Определя се радиоимунологично.

Показания за изследване:

  •  При новодиагностицирани болни от захарен диабет тип I или тип II, за да се установи дали β-клетките на техния панкреас  все още продуцират инсулин и в какво количество.
  • При случаи на хипогликемия за изключване участието на екзогенно внесен инсулин. Високото инсу­линово ниво при намален или липсващ пептид-С показва, че хипогликемията е резултат от екзогенно внесен инсулин. Екзогенният инсу­лин не съдържа пептид-С, тъй като той се отделя при пречиства­нето му.
  •  Определянето на пептид-С се използва и за установяване на рецидив след отстраняване на инсулином или наличие на функциониращи метастази.
  •  Пептид-С се изследва и при лекувани с инсулин болни от захарен диабет, при които има съмнение за наличие на антиинсулинови анти­тела.

Високи нива на С-пептид се наблюдават при: повишена продукция на инсулин в отговор на повишена кръвна захар или на инсулинова резистентност, при инсулином, хипокалиемия, бременност, синдром на Cushing, бъбречна недостатъчност, по време на ГТТ.
Ниски стойности на С-пептид показват, че β-клетките на панкреаса продуцират  малко количество инсулин.