Срок на изпълнение:Следващия работен ден след 18,00 ч.

Хипоталамусът и хипофизата са структури, разположени в основата на междинния мозък със специфична анатомична връзка помежду си. От една страна неврони на хипофизата имат удължения, които достигат до задния дял на хипофизата, наречен неврохипофиза. От друга страна чрез мрежа от венозни съдове някои хормони на хипоталамуса достигат до предния дял на хипофизата (аденохипофиза).

Хипоталамичните хормони, под формата на освобождаващи (рилийзинг) и инхибиращи фактори, могат да се разделят на две групи:

• Една част попадат в кръвоносната система на хипофизата и оказват контрол върху аденохипофизарните хормони
• Друга част се складират в неврохипофизата и могат директно да постъпят в общата циркулация.

Предният дял на хипофизата (аденохипофиза) секретира специфични тропни хормони:
– гонадотрофи – Лутеинизиращ хормон (ЛХ), Фоликулостимулиращ хормон (ФСХ);
– лактотрофи – Пролактин;
– соматотрофи – Соматотропен хормон (СТХ);
– тиреотрофи – Тиреостимулиращ хормон (ТСХ);
– кортикотрофи – Адренокортикотропен хормон (АКТХ).

Задният дял на хипофизата (неврохипофиза) съдържа няколко хипоталамични пептида, сред които най-добре са проучени антидиуретичен хормон (АДХ) и окситоцин.

Соматотропният хормон регулира растежа на тялото, като в детска възраст стимулира преди всичко удължаването на костите, а след пубертета – удебеляването им. Той повлиява всички обменни процеси в организма:

• Има анаболен ефект – засилва синтеза на белтъци в мускулите и увеличава мускулната маса
• Влияе върху мастната обмяна – мобилизира мазнините от мастните депа и усилва окислението на мастните киселини
• Укрепва съединителната тъкан, сухожилията, костите и хрущялите.

Соматотропният хормон се секретира в отговор на различни стимули – белтъчен прием, хипогликемия, усилия, сън, и има пулсова секреция. Той се отделя през целия живот на индивида, като най-високи нива се достигат до 25-годишна възраст, след което постепенно намаляват.

Показания:
Изследването на нивата на СТХ в кръвта се извършва при съмнение за ендокринни смущения, свързани с:

• Хиперсоматотропизъм – повишена продукция на растежен хормон (РХ)
• Хипосоматотропизъм – липса на растежен хормон или нарушен периферен тъканен ефект на РХ.

Провеждане на изследването се препоръчва в следните случаи:

• При деца, когато се търси причината за отклонения в ръста на дете и съмнения за гигантизъм или хипофизарен нанизъм (джудже)
• При възрастни при съмнение за акромегалия
• За проследяване на ефекта от провеждано лечение с растежен хормон.

Увеличен синтез на СТХ:

• Преди пубертета (преди завършване на физиологичния растеж) – предизвиква гигантизъм. При тези болни ръстът надвишава горната граница, която при жени е 185 см, а при мъже – 200 см. При деца и юноши ръстът им е с 40 % над средната норма за възрастта.
• При възрастни (когато растежът на костите е приключил) – предизвиква заболяването акромегалия. Характеризира се с непропорционално уголемяване на ръцете и стъпалата, загрубяване чертите на лицето – уголемяват се скулите, супраорбиталните дъги, долната челюст, зъбите се разреждат. Освен костни промени се установяват и изменения на вътрешните органи, чийто растеж е усилен. Наблюдава се органомегалия и отклонения във функциите на засегнатите органи.

Най-често причината за повишеното отделяне на СТХ е тумор на хипофизата.

Понижена секреция на СТХ:

• При деца води до развитие на хипофизарен нанизъм (джуджешки ръст). Характеризира се с необичайно нисък ръст, костната възраст отговаря с 3 до 6 години по-малка от календарната. Болните деца имат характерен външен вид – кукленско лице, къса шия, натрупване на мастна тъкан около мамилите и пъпа. Гласът им е висок и писклив поради малкия по размер ларинкс. Нервно-психическото развитие на децата е нормално.
• При възрастни не се проявява с характерна клинична симптоматика.

Дефицитът на СТХ може да се дължи на изолирана липса на секреция или да е съчетан с недостатъчност на други хипофизарни хормони.