Срок на изпълнение: Всеки работен ден след 17:30 ч.

Паратиреоидният хормон се отделя от околощитовидните жлези, оито най-често са четири на брой, с овална форма, разположени зад щитовидната жлеза. Произвежданият от тях ПТХ изпълнява важни биологични функции като участва в регулацията на калциевата и фосфорната обмяна в организма. Равновесието между разтворените соли и свързаните в костната субстанция калциеви и фосфатни съединения се осъществява с комплексното участие на ПТХ, витамин Д и калцитонин, произвеждан от С-клетките на щитовидната жлеза.

Контролът въху секрецията на паратхормон се осъществява по следния начин:
В организма нивата на общия и на йонизирания калций се поддържат в сравнително тесен диапазон. Това е резултат от фини регулаторни процеси, в които участват ПТХ, витамин D и метаболитите му, калцитонин. Физиологичната обмяна на калций в тялото се извършва посредством три процеса – резорбция на Ca в храносмилателния тракт, излъчване на Ca през бъбрека и обмяна на Ca в костите.
При понижаване нивата на калций в кръвта се секретира паратхормон от паращитовидните жлези. Това довежда до следните промени:

• В костите – освобождаване на калций от костите в кръвта
• В бъбреците – понижаване отделянето на калций през бъбреците с урината. ПТХ също стимулира преобразуване на витамин Д в по-активна форма
• В червата – повишаване абсорбцията на калций и фосфор, което се осъществява с помощта на активниия витамин Д, получен в бъбреците.

Ако нивата на калций в кръвта са високи, то паращитовидните жлези отделят по-малко количество паратхормон.

Регулацията на секрецията на ПТХ се осъществява основно благодарение на негативната обратна връзка между количествата на калций и паратхормон (при високи нива на калций, ниски на паратхормон и обратно). Минимално понижаване в нивата на магнезий също може да стимулира освобождаване на ПТХ. По-значително понижаване на серумния магнезий обаче има обратен ефект и потиска ПТХ секрецията. Паратхормон може да се освободи и в отговор на високи нива на фосфати в кръвта.

Показания:
Изследването на нивата на паратхормон се препоръчва в следните случаи:

• При нарушена регулаторна функция на паращитовидните жлези (хипо – или хиперпаратиреоидизъм)
• Хиперкалциемия (високи нива на калций) или хипофосфатемия (ниски нива на фосфор) в кръвта
• Подпомагане диагностиката при остеопорза хронични бъбречни заболявания.

Лекарствена интерференция: Въздействие върху получените при изследване резултати могат да окажат следните фактори:

• Някои медикаменти, които повишават нивата на ПТХ – антиепилептици, тиазидни диуретици, рифампин, фуроземид, литий, лекарства съдържащи фосфати.
• Някои медикаменти, които понижават нивата на ПТХ – пропранолол, симетидин.
• При провеждане на изследване с радиоактивни субстанции до една седмица предварително.
• При повишена активност обичайно нивата на паратхормон в организма са по-високи, поради което се препоръчва изследването да се извърши сутрин непосредствено след събуждане.
• Променени стойности на паратхормон могат да се установят при високи нива на холестерол и триглицериди.

Резултатите могат да варират между различните лаборатории.

Високите нива на паратиреоиден хормон могат да се дължат на:

•  Увредена функция на паращитовидните жлези, която води до развитие на хиперпаратиреоидизъм. Той може да бъде:

Първичен – характеризира се с увеличаване размерите на някоя от паращитовидните жлези в резултат от наличието на малък тумор. Установяват се повишена секреция на ПТХ и завишени стойности на калций в кръвта.

Вторичен – възниква вследствие на хронични заболявания (бъбречна недостатъчност, чернодробно увреждане, дефицит на витамин Д), при които в кръвта се запазват ниски нива на калций или повишени на фосфор. При това състояние не се откриват промени в паращитовидните жлези, хиперсекрецията на ПТХ е в отговор на други заболявания.

• Злокачествени заболявания с костни метастази (рак на белия дроб, бъбреците, панкреаса, яйчниците)
• Хипокалциемия вследствие на бъбречна недостатъчност, влошена абсорбция на калций в червата, дефицит на витамин Д
• Хипертиреоидизъм
• Болест на Адисон.

При наличие на хиперпаратиреоидизъм се установява следната симптоматика: понижена нервно-мускулна възбудимост, мускулна слабост, болки в костите и чести фрактури, болки в стомаха и склонност към развитие на язви и стомашни кръвоизливи, склонност към образуване на камъни в бъбреците, отпуснатост, обща слабост, лесна умора.

Ниската концентрация на паратхормон (Хипопаратиреоидизъм) може да бъде причинена от:

• Увреждане на паращитовидните жлези след хирургични интервенции или радиационно лечение в областта на шията
• Саркоидоза
• Злокачествени заболявания – лимфом, мултиплен миелом
• Хистиоцитоза Х
• Предозиране с витамин Д или калций
• Недостиг на магнезий.

Ниските нива на паратхормон водят до хипокалциемия (понижен калций в кръвта), което нарушава предаването на нервните импулси и нормалните мускулни контракции, развиват се мускулни крампи и потрепвания на мускулите, има опасност от развитие на гърчове. Появяват се още главоболие, лесна уморяемост, безсъние.