Срок на изпълнение: Всеки работен ден след 17:30 ч.

Кортизолът представлява стероиден хормон, който се отделя от кората на надбъбречните жлези. Структурно той е глюкокортикоид, който регулира редица метаболитни процеси в организма, включително има значение за осъществяване на иммуния отговор. Често е наричан хормон на стреса, тъй като количеството му значително се увеличава при физически или емоционален стрес. При здраве нивата на кортизола следват нормален денонощен ритъм – най-високи са сутрин между 6 и 8 часа, а през деня постепенно намаляват и достигат най-ниска стойност към полунощ. Промененият начин на живот, например повишената активност през нощта, водят до промени в секреторния ритъм на кортизола.

• Надбъбречните жлези са разположени върху горната предна част на двата бъбрека. Всяка жлеза се състои от две части – кортикална част (кора) и медуларна част (сърцевина). Двете части се различават съществено по вида на продуцираните хормони, както и по регулацията на секрецията им от нервната система. Надбъбречната медула е изградена от хромафинни клетки, които произвеждат катехоламините адреналин и норадреналин. Надбъбречната кора участва в синтеза на три групи хормони: минералкортикоиди (алостерон), андрогени (тестостерон) и глюкокортикоиди (кортизол). Нейната функция се регулира от хормони, произвеждани от предния дял на хипофизата (аденохипофиза) и хипоталамуса, както и от ренин-ангиотензиновата система.

Освободеният в организма кортизол попада в кръвния ток и по този начин се транспортира в тялото. Почти всички клетки притежават кортизолови рецептори, така че кортизолът осъществява ефектите си в зависимост от типа на клетката, с която се свързва. Въздейства както на метаболитно и клетъчно ниво, така и върху организма като цяло.

Влиянието на кортизола върху метаболизма включва регулиране на използването на протеини, въглехидрати и мазнини в тялото:

• Стимулира се образуването на гликоген в черния дроб и мускулите, намалява се чувствителността към инсулин и се забавя изразходването на гликогенните запаси при гладуване
• Кортизолът има значение за дезаминирането на протеините, при което се освобождават аминокиселини в кръвта. Непосредствено след това аминокиселините се използват от черния дроб за синтез на глюкоза, което води до повишаване на кръвната захар
• Кортизолът предизвиква отделянето на мастни киселини, складирани в мастните клетки, които служат като източник на енергия.

Най-общо кортизолът притежава изразен катаболен ефект, свързан с разграждането на веществата. Той регулира важни енергоуправляващи процеси, които подготвят тялото за борба при стресови ситуации, а също така осигуряват на мозъка необходимите енергийни запаси.

При нормални нива кортизолът има редица положителни ефекти върху организма:
• Регулиране на кръвното налягане
• Регулиране на функциите на сърдечно-съдовата система
• Подпомага реализирането на иммуния отговор и противовъзпалителните процеси
• Повишава съпротивителните сили на организма
• Значително понижава чувствителността към болка
• Подобрява паметта и способността за концентрация
• Участва активно в процесите на поддържане на постоянството на вътрешната течна среда (хомеостазата).

Контролът върху секрецията на кортизол се осъществява по хода на оста хипоталамус – хипофиза – надбъбречни жлези:

• При ниски нива на кортизол в кръвта от хипоталамуса се секретира кортикотропин – освобождаващ хормон. Той от своя страна стимулира продукцията на адренокортикотропен хормон (АКТХ) от хипофизата. Попаднал в кръвообращението АКТХ достига до надбъбречните жлези и повишава секрецията на кортизол.
• При високи нива на кортизол на принципа на отрицателната обратна връзка се потиска освобождаването на кортикотропин-освобождаващ хормон и АКТХ. Това води до постепенно понижаване на кортизоловата концентрация.

Показания:
Изследването на нивата на кортизол се извършва:
• При заболявания, засягащи надбъбречните жлези
• При подпомагане на диагностиката на заболявания на хипофизната жлеза.

Лекарствена интерференция: Резултатите от изследването могат да са неточни в следните случаи:

• При прием на някои медикаменти
  – стероидни лекарства – те имат продължително въздействие и могат да окажат влияние върху нивата на кортизол в кръвта дори и известно време след прекратяване на приема
  – противозачатъчни, естрогени
• При извършване на активна физическа дейност в деня преди теста
• По време на бременност.

Резултатите могат да варират между различните лаборатории.

Ниските нива на кортизол могат да се дължат на:

• Болест на Адисон – ендокринно заболяване, което се характеризира с хронична надбъбречна недостатъчност поради увреждане на надбъбречните жлези или хипофизата. В миналото най-честата причина за появата му е била туберкулозата. Днес етиологично се свързва с автоимунна компонента, може да бъде идиопатична надбъбречна недостатъчнос (с неустановена етиология).
• Кървене от вътрешни органи, включително и по време на раждане.

Високите нива на кортизол могат да са причинени от:

• Синдром на Кушинг – при него увеличената кортикоидна секреция се дължи на първични патологични процеси в надбъбреците. Може да се причини от свръхактивност на надбъбречните жлези, тумор на надбъбречните жлези, дълго лечение с кортикостероиди.
• Болест на Кушинг – нарича се още централен синдром на Кушинг. При това заболяване повишената кортизолова секреция настъпва вторично. Най-честата причина е аденом на хипофизата. Аденомът води до производство на голямо количество АКТХ, който води до двустранна надбъбречна хиперплазия и свръхсекреция на кортизол.
• Увреждания на бъбреците, черния дроб, хипертиреоидизъм, затлъстяване.
• Скорошна операция, травма, сепсис.
• По време на бременност или при прием на противозачатъчни лекарства.

Високите нива на кортизол за по-продължително време могат да доведат до редица негативни въздействия върху организма:

• Нарушени познавателни способности
• Повишено кръвно налягане
• Дисбаланс в нивото на  кръвната захар
• Понижаване на секрецията на тестостерон
• Понижен имунитет и забавени заздравителни процеси
• Увеличаване на мастната тъкан, което крие риск от развитие на инфаркт или инсулт
• Намаляване на мускулната тъкан
• Редуциране на костната плътност и опасност от развитие на остеопороза
• Ускоряване процесите на стареене на клетките.