Срок на изпълнение: Всеки работен ден след 17:30 ч.

Хипоталамусът и хипофизата са структури, разположени в основата на междинния мозък със специфична анатомична връзка помежду си. Тиреостимулиращият хормон се отделя от предния дял на хипофизата(аденохипофиза) под въздействието на тиреотропин-освобождаващ фактор, секретиран от хипоталамуса.

Тиреостимулиращият хормон въздейства върху щитовидната жлеза, като има следната биологична роля:

• Функционален ефект – стимулира синтеза и секрецията на щитовидните хормони трийодтиронин (Т3) и тироксин (Т4).
• Метаболитен ефект – проявява се на клетъчно ниво с усилване на кислородната консумация и усвояването на глюкозата
• Морфологичен ефект – свързан е с повишаване дебита на кръвообращението, увеличаване на масата на жлезата и др.

Регулацията на секрецията на ТСХ се осъществява двупосочно:

• От една страна от тиреотропин – освобождаващия хормон, който се отделя от хипоталамуса и стимулира секрецията на ТСХ
• От друга страна хормоните на щитовидната жлеза повлияват секрецията на ТСХ по механизма на обратната връзка – повишаването на нивата на тироидните хормони (Т3 и Т4) води до потискане секрецията на ТСХ и обратно понижението в нивата на тироидните хормони стимулира секрецията на ТСХ.

Във връзка с тези зависимости ТСХ е ценен показател за оценка функцията на щитовидната жлеза. Отклоненията от нормалните стойности могат да бъдат причинени от:

• Хипотиреоидизъм – понижена функция на щитовидната жлеза, което води до повишаване нивата на ТСХ в кръвта
• Хипертиреоидизъм – свръхактивност на жлезата, което потиска секрецията на ТСХ.

Показания:
Изследването на нивата на ТСХ подпомага:

• Диагностиката на тироидни смущения
• Проследяване на функцията на щитовидната жлеза при новородени
• Мониториране на ефекта от хормонозаместителна терапия
• Диагностиката при репродуктивни проблеми при жените
• Оценка на функцията на хипофизата.

Провеждане на изследването се препоръчва при наличие на следната симптоматика:

• Признаци, характерни за хипертиреоидизъм – повишена сърдечна честота, загуба на тегло, диария, напрегнатост, тремор на ръцете, отпадналост, проблеми със съня, фоточувствителност и зрителни смущения, възможно е да бъдат засегнати очите с прояви на дразнене, чувство за сухота, оточност на меките тъкани около очите.
• Хипотиреоидизмът може да се прояви със симптоми като – увеличаване на теглото, суха и оточна кожа и лигавици, запек, лесна уморяемост, непоносимост към студ, косопад, менструални смущения при жените.

Биологичен материал: Кръв се взема от радиалната вена на ръката чрез венепункция.

Лекарствена интерференция: Възможно е резултатите от изследването да са неточни в следните случаи:

• Прием на някои медикаменти – кортикостероиди, аспирин, хепарин, допамин, леводопа или литий съдържащи лекарства.
• При провеждане на рентгеново изследване с йоден контраст през последните 4-6 седмици.
• Силният стрес или продължителни хронични заболявания също могат да повлияят на получените данни за нивото на ТСХ.

Увеличените нива на ТСХ могат да се дължат на:

• Понижена функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм). Най-често първичният хипотиреоидизъм е причинен от тиреоидит на Хашимото.
• По-рядко причината може да бъде тумор на хипофизната жлеза.
• Неефективно лечение на хипотиреоидизъм.

Понижена секреция на ТСХ може да е следствие от:

• Повишена функция на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм). Тя най-често е в резултат от Базедова болест или доброкачествени туморни процеси.
• Вторичен хипотиреоидизъм – той се дължи на увреждане на хипофизата, което възпрепятства секрецията на ТСХ.
• През първият триместър на бремеността.
• Прием на висока доза лекарства за лечение на щитовидната жлеза.
• Референтните стойности варират в зависимост от лабораторията, затова се съблюдават нейните данни.