Срок на изпълнение: Следващия работен ден след 18,00ч.

Епщайн-Бар вирусът (EBV) е широко разпространен човешки гама-херпесен вирус (херпес тип 4), който е етиологичен агент на инфекциозната мононуклеоза, както и на широк спектър епителио и лимфопролиферативни заболявания – лимфаденит, hairy leukoplakia, болест на Ходжкин, неходжкинов лимфом, назофарингеален карцином, карцином на стомаха и др. Причинява и хепатит. Заразяването става по въздушно-капков път. Вирусът на EBV e известен още като „болест на целувката“. Инкубационен период – 20 дни.

• Диагностиката на инфекцията с EBV обикновено се базира на определяне на серологичния статус и клиничната манифестация. Серологичното изследване се счита за златен стандарт за разграничаване на остра от отминала EVB инфекция при имунокомпетентни пациенти. При имуносупресирани пациенти, обаче, има недостатъчен хуморален отговор срещу EBV, поради което серологичното изследване не е надежден маркер за определяне на клиничния статус. При тези пациенти директното детектиране на вирусната нуклеинова киселина е по-подходящо за определяне на клинично значима ЕБВ инфекция.

Изследват се следните маркери:

• EBV VCA IgM (Епщайн Бар Вирус Вирус Капсиден Антиген) – основен маркер. Показва остра инфекция. Назначава се при съмнение за мононуклеоза. Доказва се до 2 месеца от началото на заболяването.
• EBV VCA IgG (Епщайн Бар Вирус Вирус Капсиден Антиген) – показва прекарана инфекция. Тези антитела остават в организма цял живот.
• EBV ЕА IgM (Епщайн Бар Вирус Ранен(early) антиген) – доказват се основно при остра инфекция за период от 2-3седмици.
• EBV ЕА IgG (Епщайн Бар Вирус Ранен(early) антиген) – изследва се при съмнение за рецидив (възобновяване) на инфекцията.
• EBNA IgG (Епщайн Бар Вирус Нуклеарен антиген) – изследва се при необходимост от разграничаване на остра от хронична инфекция.

Количествено определяне на EBV вирусната ДНК - извършва се с real time PCR и полученият резултат отразява EBV вирусния товар в копия/мл