Срок на изпълнение: Приети материали до 13.00 ч., резултат в същия ден след 18.00 ч. Пробата не се работи в Събота и Неделя.

Алдостеронът представлява стероиден хормон, който се отделя от кората на надбъбречните жлези.Структурно той е минералкортикоид, който регулира водно-солевия баланс в организма, като има известен ефект и върху метаболизма на мазнините, въглехидратите и протеините.

Надбъбречните жлези са разположени върху горната предна част на двата бъбрека. Всяка жлеза се състои от две части – кортикална част (кора) и медуларна част (сърцевина). Двете части се различават съществено по вида на продуцираните хормони, както и по регулацията на секрецията им от нервната система. Надбъбречната медула е изградена от хромафинни клетки, които произвеждат катехоламините адреналин и норадреналин. Надбъбречната кора участва в синтеза на три групи хормони: глюкокортикоиди (кортизол), андрогени (тестостерон) и минералкортикоиди (алдостерон). Нейната функция се регулира от хормони, произвеждани от предния дял на хипофизата (аденохипофиза) и хипоталамуса, както и от ренин-ангиотензиновата система.

Алдостеронът се синтезира в тялото от кортикостерон, който е производно на холестерола. Дневно в зона гломерулоза на надбъбречната кора се продуцират от 20 до 200 микрограма алдостерон. Регулацията на алдостероновата секреция се осъществява чрез редица механизми.

Ролята на стимулиращи фактори имат:

• ренин – ангиотензин – алдостероновата система. Ренинът е бъбречен ензим, който се секретира в отговор на промени в кръвното налягане и обема на циркулиращата кръв, както и вследствие на промни в нивата на серумните натрий и калий. Попаднал в кръвния ток, ренинът въздейства върху циркулиращ в плазмата протеин, наречен ангиотензиноген. Ангиотензиногенът се превръща последователно в ангиотензин I и ангиотензин II, като последният стимулира освобождаването на алдостерон от бъбреците. Системата ренин – ангиотензин – алдостерон съществува като плазмена и тъканно фиксирана система, локализирана в миокарда, съдовите стени, бъбреците и други органи. Благодарение на нея се поддържа постоянството на циркулиращия кръвен обем.
• Повишаване на серумния калий
• АКТХ (с по-слаб ефект).

Алдостероновата секреция се инхибира от:

• Атриалния натриуретичен пептид (предсърден натриуретичен хормон).

Физиологичните ефекти на алдостерона включват:

• Регулиране нивата на натрий и калий в кръвта
• Регулиране на кръвното налягане и баланса на течности и електролити в кръвта (алкално-киселинното равновесие).

Алдостеронът се свързва със специфични клетъчни рецептори в дисталните тубули на бъбречните нефрони. Това стимулира отварянето на йонни канали и повишаване реабсорбцията на натрий в кръвта и екскрецията на калий с урината. Алдостеронът въздейства не само на бъбречните каналчита, но също така и на чревния епител, на слюнчените и потни жлези. Крайният ефект е свързан с понижаване концентрацията на натрий в урината, слюнката и чревния секрет, а тази на калия се увеличава (обратно на серумните концентрации).

• Алдостеронът има хипергликемичен ефект, т.е. повишава концентрацията на глюкоза в кръвта.

Показания:
Изследването на нивата на алдостерон се извършва в следните случаи:

• За отчитане количеството на отделения от надбъбречните жлези алдостерон
• При съмнения за тумор на надбъбречните жлези
• За подпомагане диагностиката на причините за високо кръвно налягане или твърде ниски нива на серумен калий.

Резултатите от изследването могат да са неточни или да се повлияят в следните случаи:

• При прием на някои медикаменти
  – Диуретици
  – Кортикостероиди, нестероидни противовъзпалителни
  – Хормонални препарати – прогестерон, естрогени
  – Антихипертензивни средства – бета-блокери, спиронолактон.
• При диета с високо или твърде ниско съдържание на натрий – това може да повлияе нивата на отделения алдостерон. Ето защо е необходимо две седмици преди провеждане на изследване да се спазва хранителен режим, приетото количество натрий е добре да бъде около 2300 мг дневно
• Нивата на алдостерон могат да се повлияят и от положението на тялото при вземане на кръвна проба – изправено, седнало, легнало.
• След извършване на тежка физическа дейност или преживян силен емоционален стрес
• При бременност – нивата на алдостерон е възможно да са по-високи през третия триместър на бременността
• С възрастта количеството на отделения от надбъбреците алдостерон намалява.

Резултатите могат да варират между различните лаборатории.

Отклоненията от нормалните резултати могат да се дължат на:

• Първичен алдостеронизъм (синдром на Conn) – установяват се високи нива алдостерон, ниски нива на ренин. Дължи се на тумор или хиперплазия на надбъбречните жлези.
• Вторичен алдостеронизъм – установяват се високи нива на алдостерон и високи нива на ренин. Дължи се на отговор на надбъбречните жлези към някои заболявания – сърдечна недостатъчност, чернодробна цироза.

Високите нива на алдостерон (хипералдостеронизъм) могат да се дължат на:

• Тумор на надбъбречните жлези
• Бъбречни заболявания
• Сърдечна недостатъчност
• Чернодробни заболявания
• Прееклампсия – състояние, което се характеризира с хипертензия (високо кръвно налягане) и протеинурия (наличие на белтък в урината). Настъпва обикновено след дванайстата седмица на бременността при жени, които дотогава са имали нормално кръвно налягане.

Ниските нива на алдостерон (хипоалдостеронизъм) може да се дължат на:

• Болест на Адисон (резултат е от хипофункция на надбъбречните жлези)
• Бъбречни заболявания вследсвие например на диабет
• Лечение с хепарин.