Anti-Insulin са антитела, насочени срещу инсулина – хормон, който регулира нивата на кръвната захар. Те могат да се появят при пациенти с тип 1 диабет, автоимунни реакции или след лечение с инсулин. Изследването количествено измерва нивото на тези антитела, което е важно за диагностика и мониторинг на заболяването.

Защо се прави:

• Диагностика на автоимунен тип 1 диабет – присъствието на анти-инсулинови антитела е индикатор за автоимунна реакция срещу бета-клетките на панкреаса.
• Проследяване на терапията с инсулин – високите титри могат да намалят ефективността на инсулиновото лечение и да доведат до колебания в кръвната захар.
• Оценка на риска от автоимунни реакции – при пациенти с фамилна обремененост или симптоми на диабет.

Примери за клинични ситуации:

• Нерегулирани нива на кръвната захар при пациенти с тип 1 диабет, въпреки коректна терапия.
• Чести хипогликемии или неочаквани колебания в гликемията.
• Млади пациенти с внезапна поява на диабетни симптоми (полиурия, полидипсия, загуба на тегло).

Подготовка: Препоръчва се кръвта да се вземе сутрин, на гладно, за по-точни резултати.

• Положителният резултат е индикатор за автоимунна реакция срещу инсулина, но диагнозата винаги се поставя от лекар на базата на клиничната картина, нива на кръвна захар и други лабораторни показатели.
• Нивата на антителата могат да влияят върху ефективността на инсулиновото лечение, затова е важно проследяване и корекция на терапията при нужда.
• Тестът е особено полезен за ранна диагностика и оптимизация на лечението при пациенти с автоимунен диабет.