Срок на изпълнение: Всеки работен ден след 17:30 ч.

Адренокортикотропният хормон е полипептид, който се произвежда от предния дял на хипофизната жлеза (аденохипофиза). АКТХ представлява хуморална връзка между централната нервна система и надбъбречните жлези. Секрецията му се стимулира от съответен либерин (кортикотропин освобождаващ хормон) от хипоталамуса и по този начин се осъществява контрола от по-висшите отдели на централната нервна система.

АКТХ от своя страна стимулира производството на кортизол от кората на надбъбречните жлези. Кортизолът е жизненоважен хормон, който се отнася към групата на глюкокортикоидите. Притежава редица важни биологични функции:

• При нормални нива той подготвя организма за борба със стресиращите го обстоятелства. Количеството му значително се увеличава след физически или емоционален стрес, затова е известен още като „хормон на стреса”.
• Регулира кръвното налягане и функциите на сърдечно-съдовата система.
• Регулира метаболизма на протеини, въглехидрати и мазнини в организма.

АКТХ се секретира усилено при всички състояния на напрежение – физически усилия, нервно и психическо напрежение, жизнено опасна ситуация, травма, остра инфекция. Повишаването на нивата му в организма е свързано със съвкупност от промени, които носят обобщеното наименование общ адаптационен синдром. Нивата на АКТХ и кортизола имат характерен денонощен ритъм.
Нормално най-високи са стойностите сутрин в ранните часове между 6 и 8 часа, а най-ниски – вечер между 18 и 23 часа. Ето защо понякога се налага двукратно изследване през деня – сутрин и вечер.

Регулацията на секрецията на АКТХ се осъществява двупосочно:

• От тропни хормони на хипоталамуса, които стимулират отделянето на АКТХ
• От нивото на надбъбречните глюкокортикоиди – повишеният плазмен кортизол потиска секрецията на АКТХ.

Показания:
Изследването на нивата на АКТХ се прилага в следните случаи:

• Диагностика на смущения във функцията на хипофизата и надбъбречните жлези.
• Оценка на функцията на т.нар. хипоталамо-хипофизарно-надбъбречна ос – хипофизата и хипоталамусът са основните центрове на регулация на хормоналното действие на периферните ендокринни органи (щитовидна жлеза, яйчници, тестиси, надбъбречна жлеза). Освободените от хипоталамуса либерини стимулират секрецията на АКТХ от аденохипофизата, който от своя страна въздейства на отделянето на кортизол от надбъбречните жлези.
• Мониториране на ефекта от хормонозаместителна терапия.
• Корекция на дозата на кортикостероидна терапия.

Лекарствена интерференция: Възможно е резултатите от изследването да са неточни или да се повлияят в следните случаи:

• Прием на някои медикаменти – кортикостероиди, инсулин, литиев карбонат, амфетамини и др.
• При провеждане на рентгеново изследване с радиоактивни вещества през последната седмица.
• Силният физически или емоционален стрес също може да повлияие получените данни за нивото на АКТХ.
• По време на бременност или менструация.
• След тежки травми.
• В нетрезво състояние.
• Диетата също може да окаже въздействие върху резултатите, поради което по препоръка на лекаря се налага спазване на нисковъглехидратна диета около 48 часа преди изследването.

Повишените нива на АКТХ могат да се дължат на:

• Физически или емоционален стрес
• Болест на Addison – болестно състояние, което представлява хронична надбъбречна недостатъчност. Едновременно отпада секрецията на глюкокортикоиди (кортизол), минералкортикоиди (алдостерон) и полови хормони (андрогени). При изследване се установяват високи нива на АКТХ и ниски нива на кортизол.
• Болест на Cushing – болестно състояние, при което се наблюдава повишена хормонална продукция от надбъбречната кора, поради заболяване на хипофизата, т.е. повишената глюкокортикоидна секреция настъпва вторично. Хипофизата отделя големи количества АКТХ, който стимулира функцията на надбъбречните жлези и води до тяхната хиперплазия. Характеризира се с високи нива на АКТХ и кортизол.
• Тумор на хипофизната или надбъбречните жлези.

Понижена секреция на АКТХ може да е следствие от:

• Увреждане на хипофизата от тумор, травма на главата, инсулт, след операция или въздействие на радиация.
• Синдром на Къшинг – увеличената кортикоидна секреция се дължи на първични патологични процеси в надбъбреците. Най-често това са аденоми или карциноми на надбъбречните жлези.
• Продължително лечение с кортикостероиди.