Срок на изпълнение: Същия работен ден след 16.30 ч.

Еритроцитите (червени кръвни клетки) са безядрени клетки с форма на двойно вдлъбнати дискове, с диаметър около 7 μm. Съдържат хемоглобин, който пренася кислород от белия дроб до тъканите. Референтната им стойност е: за мъже – 4,6-6,1 х 10¹²/l, за жени – 4,2-5,4 х 10¹²/l.

Броят на еритроцитите е намален при анемия. Относителна (лъжлива) еритроцитопения се наблюдава при хиперхидратация след инфузия на големи количества разтвори, при някои форми на сърдечна недостатъчност, при бременност.

Увеличен брой еритроцити се среща при: полицитемия вера, вродени сърдечни пороци, хронична обструктивна белодробна болест, синдром на Cushing и др.  Относителна (лъжлива) еритроцитоза се наблюдава след загуба на течности и намаляване на плазмения обем (обилно повръщане, диария, диуретично лечение).

Еритроцитни индекси:
1. МСV – среден обем на еритроцита. Референтна стойност: 82-98 fl.
2. МСН – средна концентрация на хемоглобин в средния еритроцит. Референтна стойност: 28-33 pg.
3. МСНС – средна концентрация на хемоглобин в еритроцитите. Референтна стойност: 330-350 g/l.
4. RDW – ширина на еритроцитното разпределение. Референтна стойност: 11,60-13,70 %.

Според еритроцитните индекси – МСV, МСН и МСНС анемиите се разделят на:
1. Микроцитни, хипохромни (намалени еритроцитни индекси):
– анемии при хронични инфекции;
– таласемия;
2. Нормоцитни, нормохромни (нормални еритроцитни индекси):
– някои хемолитични анемии;
– апластични анемии;
– миелодиспластичен синдром;
3. Макроцитни, хиперхромни (повишени еритроцитни индекси ):
 

Морфология на еритроцитите. Промените в морфологията на еритроцитите могат да бъдат:
1. Промени в размера и формата:
– микроцит – еритроцити с нормална форма, но намален диаметър (под 7 μm), с централно просветляване. Напр. при желязодефицитна анемия.
– микросфероцит – еритроцити с диаметър 3-6 μm, липсва централно просветляване. Напр. при наследствена микросфероцитоза.
– макроцит – еритроцити с диаметър над 8,5 μm. Напр. при остра следкръвоизливна анемия, чернодробни заболявания.
– мегалоцит – еритроцити с диаметър над 11 μm. При мегалобластни анемии.
– елиптоцит (овалоцит) – еритроцити с овална форма. При наследствена елиптоцитоза.
– анизоцитоза – наличие на еритроцити с различна големина. Среща се при всяка анемия.
– пойкилоцитоза – еритроцити с неправилна, некръгла форма. При всяка тежка анемия.
– шизоцити – фрагментирани еритроцити. При хемолитично-уремичен синдром, синдром на Moschkowiz, при изкуствени сърдечни клапи.
– стоматоцити – еритроцити с цепнатовидно просветляване. При наследствена стоматоцитоза.
– дрепаноцити (сърповидни) – еритроцити със форма на сърп.
– акантоцити –  еритроцити с 5-15 остри израстъци. При акантоцитоза.
– дакроцити – еритроцити с капковидна форма. Напр. при остеомиелофиброза.
– шлемовидни- еритроцити с форма подобна на шлем. При микроангиопатични хемолизи.

2. Промени в оцветяването на еритроцитите:
– хипохромия – бледо оцветени. При желязодефицитна анемия.
– анулоцити (песарни форми) – хемоглобин по периферията на еритроцита като пръстен, централно просветляване над 2/3 от диаметъра. При тежки анемии.
– таргетни – хемоглобинът е периферно и централно разположен, а между двете зони има пръстеновидно просветляване. При таласемии.
– полихроматофилни – синьо-виолетово оцветяване. При анемии с повишена регенерация на костния мозък.

3. Включвания в еритроцитите:
– базофилно пунктирани еритроцити – имат 5-10 синьо оцветени петънца. Срещат се при оловно отравяне, пернициозна анемия.
– телца на Howell-Golly – 1-3 синьовиолетови включвания. При пернициозна анемия, някои хемолитични анемии.
– пръстени на Cabot-Schleip – бледорозови елипси (остатъци от ядрената мембрана). При пернициозна анемия, оловно отравяне, хемолитични анемии.
– телца на Heinz – ексентрични тъмносини петънца. При медикаментозни хемолитични анемии.