Срок на изпълнение:същия работен ден след 16,30 ч.

Хемоглобинът е основната съставка на еритроцитите. Главната му функция е да пренася кислород от белите дробове до тъканите. Молекулата на хемоглобина се състои от 4 субединици, всяка от които съдържа по един атом желязо, свързан с порфириновия пръстен, формиращ хема, който от своя страна е свързан с глобиновите вериги. Те биват няколко типа – α, β, γ, δ и ε. Всяка хемоглобинова молекула съдържа по две двойки еднакви глобинови вериги.

Съществуват следните видове хемоглобин:

1. Хемоглобин А₁ – НbА₁ (α₂β₂) – съдържа 2 алфа- и 2 бета-вериги. Това е главният хемоглобин – представлява 97-98% от общия хемоглобин.
2. Хемоглобин А₂ – HbА₂ (α₂δ₂) – съдържа 2 алфа- и 2 делта-вериги. Този хемоглобин е представен само в 2-3%.
3. Хемоглобин F – HbF (α₂γ₂) – съдържа 2 алфа- и 2 гама-вериги. Това е фетален хемоглобин. При раждането HbF e 82%, а HbA₁ – 18%. В края на първата година HbF се понижава до 2,5-3 %, а при възрастни е 1-2%.
4. Ембрионален хемоглобин със състав α₂ε₂. В ранното фетално развитие се синтезират епсилон- глобинови вериги, но скоро се заместват от синтез на гама-вериги.

Референтни стойности:
при мъже: 135 – 180 g/l             при жени: 120 – 160 g/l

Намалена концентрация на хемоглобина е белег за анемия. За лека анемия се говори при стойности на хемоглобина между 140 (120 за жените) и 90 g/l, за умерена анемия – между 90 и 60  g/l и за тежка – под 60 g/l.

Повишена концентрация на хемоглобина има при полицитемия вера , вродени сърдечни пороци, хронична обструктивна белодробна болест и др.