Срок на изпълнение: Същия работен ден след 16.30 ч.

Лактатдехидрогеназата (ЛДХ) е оксидоредуктаза с коензим никотин-амидадениндинуклеотид (NAD). Тя катализира двупосочно прехода от аеробна към анаеробна гликолиза (лактат – пируват). Разположена е в цитозола и структурно представлява тетрамер изграден от два вида субединици, сърдечен тип – Н с висока анодна електрофоретична подвижност („бър­за“), която е разпространена в тъкани с предимно аеробен метаболизъм (ми­окард, бъбреци, бял дроб), и мускулен тип – М, електрофоретично „бавна“, в тъкани с предимно анаеробен метаболизъм (скелетни мускули, че­рен дроб, еритроцити). В много тъкани, както и в серум, ЛДХ се среща като 5 изоензима, поради съществуването на хибридни форми с по-ниска електро­форетична подвижност от Н₄ (ЛДХ₁); Н₃М (ЛДХ₂), Н₂М₂ (ЛДХ₃), НМ₃ (ЛДХ₄) и М₄ (ЛДХ₅). Особена форма се установява в тестиси и спермална течност, но тя няма особено клинично значение.

• Показания за изследване: ЛДХ и ХБДХ са добър ретроспективен показател за инфаркт на миокарда. Потвърждават наличието на мускулни увреждания, мегалобластни и хемолитични анемии.

Лекарствена интерференция: Артифициалната хемолиза е чест източник за фалшиво положителни резултати. Железни срли, Allopurinolq, ацетилсалицилова киселина, някои антибиотици и орални контрацептиви интерферират положително, Amikacin, Clofibrate и др. – отрицателно.

• Референтни граници: ЛДХ на 37 ºС с пирувт за субстрат има граници 200-460 U/l и почти два пъти по-ниски при използване на лактат за субстрат. Границите на ХБДХ са 100-200 U/l. Процентът на изоензимите в серума сил­но зависят от използваната техника и е приблизително за Н₄ – 20-35%, за НзМ – 32-40%, за Н₂М₂ – 17-20%, за НМ₃ – 3-12% и за М₄ – 4-12%.

Увеличена активност 10 пъти над горната референтна граница на ЛДХ:

• напреднала мегалобластна анемия (предимно средните изоензими).

Увеличение 5-10 пъти над горната референтна граница:

• инфаркт на миокарда (предимно бързите изоензими и алфа-ХБДХ), об­щата ЛДХ надхвърля горна референтна граница след 12-14 часа и се нормализира към 12-25-ти ден, алфа-ХБДХ следва сходна динамика, но по средата на периода увеличението й е по-силно изразено;
• мускулни травми, миозити и други мускулни заболявания (за сметка на  бавните изоензими, които имат кратък живот в серума);
• хемолитични анемии – от еритроцитен произход;
• остри панкреатити (предимно средните изоензими);
• тежък токсичен хепатит (предимно бавните изоензими – ЛДХ-М₄).

Увеличение до 5 пъти над горната референтна граница:

• инфекциозна мононуклеоза;
• чернодробни паренхимни увреждания (за сметка на бавните изоензими М₄и НМ₃, които имат кратък живот в кръвта);
• у възрастни лица с диспептичен синдром насочва към първичен или метастатичен рак на черния дроб, особено при нормални или леко увели­чени трансаминази (несигурен показател).

Намалената активност обикновенo няма клинично значение.